ДЖИЛИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЖИЛЍТ¹ м. Диал. Джерит. Възсяда буйний си жребец и сам разтревожен и разпален препуска коня си на кушия в игра на джилит. Ст. Ботьов, К (превод), 71. Майка Дойка не даеше, / девет бракя я дадое, / защо беше надалеко, / кога к одет на първиче, / коне да се наявает, / пушки да се нафърляет, / джилит да се наиграет. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 50.

ДЖИЛЍТ² м. Диал. Челик²; джелик. Момите оро играа, / невести песен пеяа, / момчета камен фърлаа, / а мъжки деца — джилити. Нар. пес., СбНУ ХLVIII, 82.

— Тур. cilit.