ДЖИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЖИН¹, джѝнът, джѝна, мн. джѝнове, след числ. джѝна, м. Само ед. Безцветно високоалкохолно питие със силен хлебен и хвойнов аромат, произвеждано главно в Холандия и англо-саксонските страни. Татко Батист беше от ония моряци, които са способни на всичко, щом пийнат малко повечко джин или уиски. Св. Минков, Избр. пр, 117. Стената зад тезгяха беше заета от един голям бюфет, по лавиците на който бяха наредени бутилки с разнообразни питиета: уиски, канадска ракия, джин. Г. Белев, КВА, 281. За разхлаждане на пътниците поднасяха джин и резени от ананаси, пъпеши и нарове. Ек. Мечкова, СМ, 17. // Ед. и мн. Разг. Количество от това питие, което се вмества в една чаша. Едва дишайки, Клерк се втурна в първия изпречил се насреща му бар и бързо изгълта няколко джина с ледени парченца. ВН (превод), 1962, бр. 3251, 4.

— Англ. gin.

ДЖИН², джѝнът, джѝна, мн. джѝнове, м. Диал. Зъл дух; демон. Мислех си за тукашните легенди и поверия, за джиновете и самодивите. Страшната и дива красота надхвърля реалното и в съзнанието нахлуват образи от митичния свят. Н. Стефанова, РП, 95. "Ти, казва,.., клал ли си свиня? Ако не си клал, сега ще колиш. Зер вие само кондили можете да държите и с джинове да имате работа, като нашите дервиши. Ем. Станев, А, 216. От златарската работилница излезе Георги Димитров, Кратовчето. Седемнадесет годишен момък, със златен мъх над горната устна. — Ай, ай, ай! — плесна ръце старата туркиня, — ти имаш очи на джин! А вървежът ти е вървеж на елен. А. Каралийчев, ПГ, 105.

— От араб. през тур. cin.