ДЖИНДЖИФИЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЖИНДЖИФЍЛ м. 1. Растението исиот. Radix zingiberis.

2. Изсушени корени от това растение като лечебна билка. Стигаше да му поменат за селемики,.., за джинджифил,.., за калъч-оту, за да се разфучи като бесен. Ст. Чилингиров, ПЖ, 34-35.

3. Корените на растението, използвани като ароматна подправка за ястие.

— Тур. cincifil. — Друга (диал.) форма: дженджефѝл.