ДЖИНС —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЖИНС, джѝнсът, джѝнса, мн. джѝнсове, след числ. джѝнса, м. Простонар. 1. Род, потекло, родословие. — Мигар от цар Ясен ти е коляното, отче Серафиме?.. От Чингиз хан ли, мислиш, ми слиза родът? Пък невям си и чувал: моят джинс не е тукашен, преселници сме. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 33. — Тате, обърна се към баща си стрина Гина, това е Пешо... Пешо... от леля Минкиния джинс... на кака Райна момчето, дето стана голям човек в София. П. Незнакомов, СНП, 69. — Боже, боже, този човек ум в главата си има ли?.. Братовчеда му викаш, Петър ли те е научил да му викаш братовчеда? Никаква рода не ни е той, той на джинса ни не прилича. Кл. Цачев, ГЗ, 38. — Не ме мъчи, ефенди! — вопия. — Кажи ми най-после, кой си, къде живееш и по какво ходиш?.. — Не ставай дете, Хасан: не виждаш ли, че говориш с неврокоплия? Ти по-добре налучкай от кой джинс съм аз!.. — Мязам ли на Нако чорбаджи? А. Страшимиров, А, 170-171.

2. Порода, раса, сой. — Бе какви грижи имаш ти? Живееш си хубаво; пък си сух като суджук! Пею отвърна без охота: — Джинсът ми е такъв. П. Стъпов, ЖСН, 163. — Е, ти всичко го взимаш навътре! — тюхна се Къню. — Пък аз се шегувам, характерът ми е такъв, джинсът — дето го викат. А. Гуляшки, СВ, 184. Тез овце,.., са избрани овце, по мляко, по вълна. Всички са от джинс. Й. Йовков, ЧКГ, 213-214. Давала е, сирота [стрина Тота], по две, па и по три яйца за едно, само и само да си извърти кокошки и патици от хубав джинс. М. Георгиев, Избр. разк, 230.

— От араб. през тур. cins.