ДЖИРАНТИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЖИРА̀НТИН мн. джира̀нти, м. Остар. Книж. Джирант. В случай на джиросване приимателят заместя джирантина както за печалбите, тъй и за загубите. ДЗОИ I (превод), 302. Този протест [писменият] трябва да стане на утрешния ден подир падежа на изгубената менителница и да съобщи на издателя и джирантите. ДЗОИ I (превод), 143.