ДЖОКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЖО̀КА ж. Остар. и диал. Женска или мъжка връхна дреха от шаек, без ръкави и дълга до под колената. Джоката е.. с тесни нагръдки и широки свободни поли и със зинали джобове; подплатените Ј с чоха украйници са ушити с алени гайтани. СбНУ, ХХХ, 13. — Облечи, Гроздо, Гроздано, / облечи рухо другишно / .., / наметни джока китена. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 49. Ми си седна [момъкът] на бел камен, / па се прекри с бела джока / па извади писан кавал. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 51.