ДЖОМО̀ЛЯ

ДЖОМО̀ЛЯ, ‑иш, мин. св. ‑их, несв., непрех. Разг. 1. Говоря неясно, неразбрано; ломотя. Рою пак си влезе вътре. Той застана безсмислено между сивите празни маси — .. — поклащаше се пиянски назад-напред, джомолеше нещо несвързано с устата си. Ил. Волен, МДС, 147. И негли в дъното на вечността / се чуваше как джомоли оратора, / как в тая сънна, обща пустота / той хвърля словесата си на вятъра. Хр. Радевски, Избр. пр II, 187.

2. Прен. За поток и др. — ромоля. Поточето навън джомоли, / но сякаш че говори тя. Н. Хрелков, ДД, 215. Обр. Там, где влачи вековечно / Тунджа светещо сребро — / не джомоли смутно вече / омагьосания брод. Н. Хрелков, ДД, 168.

Списък на думите по буква