ДЖО̀НГА ж. Диал. Джонка1. На бездимните плетени комини стърчеха щъркелови гнезда, дето прави щъркели, с дигнати към небето джонги, клепеха звънливо. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 127. — Иска ми се на тая полицейска гъска да ѝ ударя един юмрук в джонгата. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 17.