ДЖОП

ДЖОП1, джо̀път, джо̀па, мн. джо̀пове, след числ. джо̀па, м. Диал. 1. Хубаво изгладена тояга, която се носи на път, окачена на седлото на коня и която хвърлят на джерит; чоп1. "Да земе едно дърво, па горе, па доле, та додека душа носи — така се оправля лоша жена!" Тогава он, като земал един джоп, здраво я натепал. Нар. прик., СбНУ ХLV, 395.

2. Стесн. Завит долен край на овчарска тояга (Вл. Георгиев и др., БЕР).

— Тур. cop 'тояга с топчест край'.

ДЖОП

ДЖОП2, джо̀път, джо̀па, мн. няма, м. Диал. Жребий; чоп2.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

Списък на думите по буква