ДЖОП —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЖОП1, джо̀път, джо̀па, мн. джо̀пове, след числ. джо̀па, м. Диал. 1. Хубаво изгладена тояга, която се носи на път, окачена на седлото на коня и която хвърлят на джерит; чоп1. "Да земе едно дърво, па горе, па доле, та додека душа носи — така се оправля лоша жена!" Тогава он, като земал един джоп, здраво я натепал. Нар. прик., СбНУ ХLV, 395.
2. Стесн. Завит долен край на овчарска тояга (Вл. Георгиев и др., БЕР).
— Тур. cop 'тояга с топчест край'.