ДЖУВКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЖУ̀ВКА ж. Панделка с прегънати и вързани в средата краища, която се употребява за украса в коса или върху дреха. Носеха тънки бастуни със сребърни дръжки,.., джувка в подгънатата колосана яка или вратовръзка със златна игла. М. Кремен, РЯ, 312. Много модни са блузите с права яка и голяма джувка. ЖД, 1967, кн. 10, 22. Всяка сутрин, преди да тръгне към училището, дъщеря ми завръзваше на плитките си две ослепитолно бели джувки. ^● Връзвам на джувка. // Разш. Панделка. В ръцете си държеше мека черна шапка, а на бялата му яка висеше дълга черна джувка. П. Здравков, НД, 10.

— От ит. ciuffo 'кичур коса, перчем'.