ДЖУЗДА̀Н

ДЖУЗДА̀Н м. Остар. и диал. 1. Кожен портфейл, предназначен за книжа, който се носи в пазва или джоб. — Мога ли да видя писмото? Лазар бръкна в пазвата си, извади джуздан от лъскава кафява кожа, с ремъче, което се навиваше два пъти. Д. Талев, ГЧ, 427. — Стойко! Донеси ми джуздано, дето стои окачен до вратата! Стойко донесе джуздана. Дакито го разтвори, извади из него много вехти и пожълтели книжа. Ив. Вазов, Съч. VII, 42. // Кожен портфейл за носене на пари. Турчинът му се усмихва, вади от мешинения си джуздан лира и я пуща в джобчето на везаната войвод‑

ска долама. Ст. Сивриев, ПВ, 37. Господин Шарлатанов с разтреперана ръка и тържествен вид бръкна във вътрешния джоб на палтото си, извади един натъпкан джуздан, разтвори го широко.. извади една омазана столевова банкнота и джентълменски я подаде. Хр. Радевски, Избр. пр III, 83.

2. Чанта, с която децата са ходели на училище, наподобяваща чанта за пазар, със закопчалка и украсена с извезани фигурки. За училището нашите родители пълнеха джузданите ни (..) със сушени сливи. Д. Казасов, ВП, 37.

— От перс. през тур. cüzdan. — Друга форма: джизда̀н.

Списък на думите по буква