ДЖУМБУШ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЖУМБУ̀Ш м. Простонар. Майтап. Тако си е Тако: за гуляй, за веселбица, за джумбуш, за свирки — душата си дава. П. Велков, СДН, 339. Приготвени [чираците или калфите] за смях и скрити в своите дюкяни, те чакат някоя жертва, която ще стъпи в тяхната клопка, за да се подхлъзне и падне в калта, та да си намерят евтин джумбуш за развлечение. М. Георгиев, Избр. разк., 186.

— От тур. cümbüş. — Други форми: джумбѝш, джумбю̀ш, джюмбю̀ш.