ДЖУМЕРКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЖУМЀРКА¹ м. и ж. Диал. Скъперник.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ДЖУМЀРКА² ж. Диал. 1. Обикн. мн. Пръжка; джиберина, джигарида, джирка. ^● Обр. Пък нашия [щурец] аз си го слушам вече осемдесет лазарника. Откак се помня. Ей от такава джумерка. Той ме е приспивал, той ме е будил. М. Кюркчиев, ВВ, 10.

2. Прен. Ирон. Слаб, сух човек и обикн. дребен на ръст.

— Друга форма: жумѐрка.