ДЖУРДЖУНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЖУРДЖУ̀НА ж. Диал. Неразбория, врява. Каймакаминът стана, взе шапката си под мишница и тъпър-тъпър — отиде. Стана цяла джурджуна. П. Росен, ВПШ, 53-54. Абдул Азис се обърна. Започнаха джурджуна. Няколко евнуси-джуджета с огромни като тикви тюрбани мятаха крака и се кривяха. Ст. Дичев, ЗС II, 663.

◊ На джурджуна, вземам. На присмех (вземам). За джурджуна, ставам. За смях (ставам). Нямаше що да се прави. Много — малко, трябваше да направят митинга си, ако не искат да станат за джурджуна на противниците си. Ив. Вазов, Съч. VII, 101.

— Тур. curcuna 'глъчка'. — Друга форма: джурджѝна.