ДЗЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЗЕН, дзѐнът, дзѐна, мн. няма, м. Рел. Филос. Будистко учение, възникнало в Китай през VI в. и разпространено по-късно в Япония, което проповядва постигане на истинско познание за света и на просветление чрез възприемане с освободено от мисли съзнание, чрез самосъзерцание и медитация; дзенбудизъм. Дзенът е повлиян силно от китайската философия даоизъм.

— От кит. през англ. zen.