ДЗЪНКАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДЗЪ̀НКАМ1, ‑аш, несв., непрех. Диал. Звънкам1. Бурущила захвана да отпява на Друля, поведоха се подире му трима-четирима и започнаха всичките да пеят. Таванът затрепера. Джамовете дзънкат като чинели. Н. Хайтов, ДР, 116. Тропат ония ми ти коне, пушилка дигат, дзвякат сабите, дзънкат дзингиите. Отминала кавалерията. Й. Вълчев, РЗ, 90.