ДЗЪ̀НКАМ

ДЗЪ̀НКАМ1, ‑аш, несв., непрех. Диал. Звънкам1. Бурущила захвана да отпява на Друля, поведоха се подире му трима-четирима и започнаха всичките да пеят. Таванът затрепера. Джамовете дзънкат като чинели. Н. Хайтов, ДР, 116. Тропат ония ми ти коне, пушилка дигат, дзвякат сабите, дзънкат дзингиите. Отминала кавалерията. Й. Вълчев, РЗ, 90.

ДЗЪ̀НКАМ

ДЗЪ̀НКАМ2, ‑аш, несв., прех. Диал. Звънкам2. дзънкам се страд.

Списък на думите по буква