ДИАГЕНЕТЍЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Геол. Който се отнася до диагенеза; диагенетен. Отложените на морското дъно ронливи утайки след време в резултат на диагенетични процеси се свързват, уплътняват и превръщат в здраво споени скали. Р. Христов и др., Г, 69.