ДИАГНО̀ЗА

ДИАГНО̀ЗА ж. 1. Мед. Лекарско заключение за същността на болестта и състоянието на болния след неговото всестранно изследване. Той слагаше най-точната и правилна диагноза и веднага предлагаше най-резултатното лекарство. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 299. Когато се поставя диагноза, .., най-същественото е да не се взима в съображение само един симптом, колкото и типичен да е той. Ем. Манов, ДСР, 378. С общи усилия математиците и лекарите в Украйна са създали електронна машина, която да определя диагнозите при сърдечни заболявания. К, 1963, кн. 3, 41. Непосредствена диагноза. Окончателна диагноза. Патологоанатомична диагноза. Функционална диагноза.

2. Прен. Разг. Преценка, заключение за същността на някакво явление или проява на характера и възможностите на дадено лице и под. — Добро момче — каза той за журналиста, .. — Само че е голям заплес. — Вярна диагноза — потвърди Людмила. Ем. Манов, ДСР, 410. Меркулов и в стаите не е на мястото си. В канцеларията объркал преписките, .. Трябва още сега да решим какво да правим с него. — Това е по твоята част — равнодушно каза Андрей. — Определи му диагнозата — и готово! М. Марчевски, П, 253. Обичай е, и у немците, кога се яви нов талант да се прави диагноза на таланта му, не само по онова, което той дава, а и обещава. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 129.

— От гр. διάγνωσις 'разпознаване, преценка'.

Списък на думите по буква