ДИАГНОСТИКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИАГНО̀СТИКА, мн. няма, ж. Мед. 1. Наука за методите, чрез които се установяват верни и точни диагнози.

2. Определяне, установяване на диагноза чрез определен метод; диагнозиране, диагностициране, диагностиране. Логиката при диагностиката се състои в поредица от сравнения между това, което лекарят знае, и информацията, получена при прегледа. Ц. Цанев и др., ЧП, 165. Той [радиоактивният фосфор] се използува в травматологията за ускоряване оздравяването на счупени кости, прилага се и при диагностиката на злокачествени тумори. ВН, 1958, бр. 2115, 4. Стоматологът,.., ползувайки редица клинични и параклинични тестове за диагностика, ще съумее най-правилно да реши в конкретния случай какво лечение да приложи. ВН, 1961, бр. 2956, 4. Рентгенова диагностика. Ултразвукова диагностика. Термоелектрическа диагностика.