ДИАЛЕКТИК —Речник на българския език — алтернативна версия
ДИАЛЕКТЍК, мн. ‑ци, м. 1. Последовател, привърженик на диалектиката като наука. Вежинов е диалектик, когато изгражда образа в единство със средата. Лит. XI кл, 339.
2. Лице, което признава процеса на развитие в материалния свят и в обществения живот. Михалаки Георгиев се отнасяше към света и живота не само като естет и художник, но също тъй и като диалектик, и като изпитател. К. Георгиев, СбЦГМГ, 97.
— От гр. διαλεκτικός.