ДИАЛЕКТИКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИАЛЀКТИКА ж. 1. Филос. Наука за всеобщите закони на развитието на природата, обществото и мисленето, обясняваща явленията в техните връзки и взаимна обусловеност, в тяхното изменение и развитие; метод за познание на явленията в природата, обществото и човешкото мислене в тяхното движение, изменение и развитие. Диалектиката — това е научната теория за развитието на света, отхвърляща метафизическите концепции за неговата неизменност.

2. Филос. В идеалистическата философия — теория на познанието, която признава саморазвитието на мисълта като абсолютна идея.

3. Обективно същесвуващите закономерности на всеобщата връзка, движението, изменението и развитието на явленията в природата, обществото и човешкото мислене. Той [Янков] може да е най-кадърният секретар и най-заслужилият в движението, но диалектиката си е диалектика — две добри страни не изключват една лоша, и то най-важната. Ем. Станев, ИК I-II, 78. Не напразно е казано, че недостатъците на хората най-често произтичат от техните качества. Същото е и с вещите и в това се проявява диалектиката на живота. Св. Райчева, К, 10.

4. В древногръцката класическа епоха — изкуството да се води спор, да се търси истината, като се разкриват противоречията в съжденията на противника; умение да се прилагат логически доводи в спора.

— От гр. διαλεκτικ] 'изкуство да се води разговор'.