ДИАЛИЗА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИА̀ЛИЗА ж. Хим. Отделяне на колоидните частици от съдържащите се в разтвора молекули или йони на разтвореното вещество с помощта на специално приготвени прегради, през порите на които преминават само молекулите и йоните, а колоидните частици се задържат. Ако се цели да се разделят едно от друго две белтъчни вещества, едното от които има по-голямо, а другото по-малко молекулно тегло, може да се прибегне до диализа. Б. Койчев, Б, 18.

— От гр. διBλυσις 'разложение, отделяне'.