ДИАМАГНИТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИАМАГНЍТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. Физ. Който означава или се отнася до вещества, чието индуцирано магнитно поле е по-слабо и с посока, обратна на посоката на индуциращото поле; диамагнетичен. За ска̀ли на измервателните уреди се използуват най-често диамагнитни материали. П. Минков и др., ЕФМ, 421.