ДИАМАНТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ДИАМА̀НТЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който се отнася до диамант1 (в 1 знач.); диамантов. Диамантен прах. Диамантена мина. Диамантена руда.
2. Който е напрвен от диамант1 или е украсен с диамант1 (във 2 знач.); диамантов, брилянтен. По гърдите им грееха диамантени огърлици и горяха брошки с тъмновинен гранат. Д. Спространов, С, 125. Ето го и този джентълмен с надменно скърцащи обувки, .. Костюмът му е тъмен, изящен, връзката — сребристосива и там някъде бялото птиче око на диамантената игла. Б. Йосифова, БЧМ, 169. — Храброст, Марио — каза Смилец, като я стисна за ръката, покрита с диамантени пръстени. Ив.Вазов, Съч. XIV, 113. Диамантена игла за грамофон.
◊ Диамантена сватба. Шейсетгодишнината от сватбата на едно семейство. Съпрузите юбиляри празнуваха диамантената си сватба.