ДИАПАЗОН —Речник на българския език — алтернативна версия
ДИАПАЗО̀Н1 м. 1. Муз. Тонов обем на музикални инструменти или певчески гласове, който се определя от интервала между най-ниския и най-високия тон. За нейните [на Морфова] качества като певица от европейски ранг е излишно да се говори: идеален, мек и красив тон, положителни височини, изравнени регистри в протяжение на целия неин огромен диапазон. БНТ, 1941, бр. 2, 213-214. Той обладава много красив висок бас с широк диаразон.
2. Прен. Широта, интервал във възможностите, способностите, дейностите на някого или нещо. Микроорганизмите притежават голям диапазон на чувствителност към йонизиращата радиация, като се започне от един и се стигне до няколко хиляди рентгена. ВН, 1961, бр. 3096, 4. Чрез четиво, чрез внушение с картини, ние даваме храна на сърцето, раздвижваме за по-широка гама на трептене неговия диапазон, събуждаме непознати чувства. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 28. Диапазонът на нейните знания е много широк.
3. Прен. Рядко. Обхват, обем на нещо. Нашите приятели идваха, запознавахме се, разглеждаха кораба и ни разпитваха. Имахме един безкраен диапазон от въпроси в зависимост от представите на всеки гост за нашата страна. Б. Трайков, ВО, 63-64.
4. Остар. Индив. Случайно или постоянно равнище, степен, на която се намира някой или нещо. Това обстоятелство ни бъркаше да можем да се присъединим към общия ентусиазъм, да се издигнат чувствата ни до диапазона на възторга на останалите гости. Ив. Вазов, Съч. IX, 67.
— От гр. διαπασ?υ 'през всички (струни)' през фр. diapason.