ДИАСПОРА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИАСПО̀РА¹ ж. Бот. Всяка част, която се отделя естествено от едно растение и служи за размножаването му.

— От гр. διασπορB 'разпръскване, разсейване'. — От Ал. Милев и др., Речник на чуждите думи в българския език, 1970.

ДИАСПО̀РА² ж. Значителна част от даден народ или етническа общност извън пределите на държавата, от която произлизат. Хилядите нашенци в Чикаго .. се опитват да създадат една истинска българска диаспора в САЩ. Нов., 2006, бр. 136 [еа]. Китайските общности в страни като Малайзия, Индонезия, .., Тайланд, .., чисто исторически са се разположили по

тези места и са формирали една диаспора, която е водеща в бизнеса. Кеш, 2004, бр. 41 [еа]. Министърът на външните работи се срещна с представители на българската диаспора в Украйна. Културна диаспора. Православна диаспора.

— От гр. διασπορB 'разпръскване, разсейване'. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.