ДИАХРО̀НИЯ, мн. няма, ж. Езикозн. 1. Съвкупност от методи в езикознанието, насочени към изучаване на езиковите факти в техния исторически развой.
2. Историческа последователност в развоя на историческите явления. Противоп. синхрония.
— От гр. διά 'през' + χρόυος 'време'.