ДИБИДЮ̀С

ДИБИДЮ̀С нареч. Простонар. Съвсем, напълно, изцяло. — Бре, не думай! — възкликна дядо Петко. — А камилавката? — Каква ти камилавка! Нали ви рекох — гола глава, дибидюс гола, като щавена кожа гола. А. Христофоров, А, 341. — Нашето училище или ще се поправи, или съвсем ще пропадне! .. — Хубаво, даскале! Та такова ли учение учиш копелаците тука? — извика той. — Нашето училище щяло да пропадне дибидюс, ако се не поправи! Ив. Вазов, Съч. VIII, 183. По външност на свиня прилича, / но не е дибидюс свиня. Хр. Радевски, Избр. пр II, 224. Изгребаха житото дибидюс.

— От тур. dibidüz. — Друга форма: дибиду̀с.

Списък на думите по буква