ДЍВА

ДЍВА ж. Диал. Самодива, вила. Кремена усети отварянето на вратата и рипна. Косите ѝ щръкнаха на всички страни около лицето ѝ и в този грозен ореол очите ѝ светеха като на дива. Й. Вълчев, СКН, 597. Мама Стояну думаше: / Стоене синко, Стоене, / .. / със тънка свирка не свири, / да та не чуе дивата / дивата, самодивата, / да се не бори с тебе. Нар. пес., Христом. ВВ II, 226. Зададе се той темна мъгла, / и подухна оной тиок ветър. / Не е било оной темна мъгла, / на е било дива самодива, / самодива горска дива. Н. Геров, РБЯ I, 291.

Списък на думите по буква