ДИВА̀К

ДИВА̀К, мн. ‑ци, м. 1. Човек, който принадлежи към племе, намиращо се в първобитен стадий на развитието си. Иска ни се да открием нови и непознати светове, където за пръв път стъпва човешки крак. Иска ни се да видим диваци, които не познават още кибрита и бензиновата запалка, а палят огън като търкат до припадък две сухи дървета. П. Незнакомов, МА, 51. Двама диваци вързаха на краката ми доста голям камък и ме понесоха към океана. М. Марчевски, ОТ, 520. Невестите и девойките .. носеха парцаливи дрехи, ходеха с лъкове и копия, хранеха се само с дивеч, като диваците. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 55. Гледаше я вторачено и лукаво, но в същото време възторжено и занесено, както дивакът гледа истукана си. Й. Йовков, СЛ, 61. // Човек, който има прояви, постъпки на първобитен, див човек. Тя отива да бъде неаполитанска кралица, тая незаконна дъщеря на Асеня, родена от една бедна руска болярка, а ти, потомка на императори, лудуваш за тогова, блазни те честта да вземеш един главорез дивак. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 29. Недопустимо е в края на ХХ и началото на ХХI в. някои хора да се проявяват като варвари и диваци.

2. Човек, който е изостанал в своето развитие, главно в интелектуално и културно отношение, поради откъснатост, отдалеченост от цивилизовани райони. Тукашните хора, шопите, намериха всичко наготово .. Сега и столицата направиха у тях! Диваци, гледаш ги, ама върви им. Ив. Вазов, Съч. IХ, 43. — Някой хитър планинец се е пошегувал с тебе... На такива диваци аз не мога да имам никакво доверие. Г. Караславов, Избр. съч. V, 244. Мнозина криво разбират, както самия херой, тъй и тенденцията на писателя, като искат да видят в него само един наивен дивак, останка от миналото. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 148.

3. Разг. Глупак, балама, будала, наивник, диване. — Който е против обществото, той бяга от него и отива в планините... А Жоржо не е ексцентрик, нито е дивак. Той обича да живее, епикуреец е, и ползва се от развлеченията, които му дава обществото. Ив. Вазов, Съч. IХ, 176.

Руг. За изразяване на пренебрежително, неприязнено отношение към някого. Кметът удари сърдито звънеца и извика на разсилния: — Нали казах да не пущаш никого, бе дивак! Ал Константинов, Съч. I, 117. След излизането на Илия Саваков от кабинета на областния директор Ангел Дамаков постоя една-две минути обиден и сконфузен, после дигна рамене и сви устни пренебрежително. "Куче! Дивак!" — рече презрително. Д. Ангелов, ЖС, 121. Ала в същото време в душата му се засилваше и яда срещу оня дивак, кмета.Т. Влайков, Съч. III, 101.

Списък на думите по буква