ДИВАЧКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИВА̀ЧКА¹ ж. Жена дивак. Малко по малко дивачката са научила да преде вълна, но не можала да усвои никакви други знания. Знан., 1875, бр. 10, 148. Тия туземци приказвали на един много интересен език, който се състоял само от няколко странни звуци. Дивачки, наистина, но били пък така изпълнителни и послушни! Д. Калфов, ВП, 65-66. Майка му [на Романов] .. дълго се противи, но синът не я послуша, венча се набързо и предостави на огорчената си майка да опитоми малката дивачка. М. Грубешлиева, ПП, 14. Руг. За изразяване на неприязнено, пренебрежително отношение към жена, момиче. — Ти говориш на българската царица, каквато ставам аз утре, а ти престаяш да бъдеш. — Дивачко! Усойнице, която аз мислех за невинна гълъбица, светица. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 70. — Пусни ме! — извика обезумялата от уплаха жена, отскубна се от прегръдката му и изхвърча навън. — Дивачка! — изръмжа подире ѝ Иванов. Ст. Марков, ДБ, 113.

ДИВА̀ЧКА² ж. Разш. 1. Необлагородено растение, обикн. овощно дърво. Неговата работа бе да подрязва лози, .., да ашладисва дивачките и трендафилите. Елин Пелин, Съч. IV, 67. Генерал Дачев разказа за него, че той, още момче, като пасял воловете, ашладисвал дивачките по полето около неговото село. М. Яворски, ЕСВ, 161. На предните столове се наместиха "изтребителите" на сиромашията от старешката бригада, които работят маточниците на стопанството, печелят и превръщат стотици хиляди дивачки на медовити лозови пръчки. А. Каралийчев, ПД, 21.

2. Плодът на това растение. Калитко бе успял да издири дива череша и набра два пълни джеба с плод. Сега, когато ядяха черешите, чувствуваха как първо веждите, сетне устата и стомаха им се събираше на топка от стипчивия, сладникаво-горчив вкус на дивачката. Ив. Хаджимарчев, ОК, 320. В нейното родно село се раждаха само кисели джанки и дивачки круши. Кр. Григоров, ПЧ, 128.