ДИВАЩИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИВА̀ЩИНА ж. 1. Проява или постъпка на дивак (във 2 знач.). Старият гледаше много спокойно на тия работи: от Стамболово време в България имало политически убийства и безредици, защо се чудел? .. До такава степен сме просмукани с отрицание и диващина, че не сме способни да виждаме опасностите! Ем. Станев, ИК III

и IV, 356. — Настръхнал си срещу човека, като че ли ти е бръкнал в очите. Омръзнаха ми твоите диващини. И това ми било мъж! К. Петканов, ДЧ, 18. За Пушкина всяка една стъпка напред в пътя на самоусъвършенствуването е значела .. отстраняване на оная диващина, в която е намирало удоволствие да живее тогавашното руско общество, културно не по-високо стояще — за пример — от днешното наше. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 86.

2. Глупост, безсмислица. Съществуването на два знака, две букви, .. — за означение на един звук е диващина. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 131. Французските лунатици — декаденти вкараха в поезията ни своите диващини. Ив. Вазов, БП, 150.