ДЍВЕН

ДЍВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. Който притежава или в който има нещо необикновено, изключително, предизвикващо удивление или възторг; прекрасен, прелестен, чуден, омаен. Старият ловец, който въздъхна, почна да ми разказва спокойно и равно, с глас, който сякаш извираше из самото му сърце, дивна легенда за тия самодивски скали, които се виждаха в небето. Елин Пелин, Съч. I, 104. Планинското гърло .. цепеше дълбоко навътре планината, като изненадваше на всяка минута погледа с нови картини, една от друга по-дивни и по-внушителни. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 68. Вълшебник беше и човекът с дългите бели коси, който с пръчица в ръка сякаш привикваше дивните звуци на златоцветните инструменти! П. Славински, МЗК, 38. Млада майка запява за дивен юнак, / който носел сърце непокорно и смело. Мл. Исаев, О, 7.

Списък на думите по буква