ДИВЕТИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИВЀТИНА ж. Диал. 1. Диво животно или птица; дивеч, дивина. Яна Момчил шарца кобилица, / та отиде по гора по лова, / да улови пиле диветина. Нар. пес., СбНУ ХLVIII, 46.

2. Месото от диво животно или птица, употребявано като храна; дивеч (Ст. Младенов, БТР).

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.