ДИВЕЧОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЍВЕЧОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. 1. Който е на дивеч (в 1 знач.). Дивечовите кожи съхнеха, разперени по клоните, трупаха се ден по ден и препълваха горската колиба. О. Василев, ЗЗ, 26. Заешките кожи се употребяват в естествен цвят или имитират някои скъпи дивечови кожи, като кожата на ушатия тюлен, на бобъра, на златката, на леопарда и други. Г. Ралчев, ДМЖ, 52. Останалите животни бяха двуроги, те са елените за храна. Ловците ги колят, за да разнообразяват дивечовото месо. Й. Радичков, НД, 146.

2. Който е предназначен за дивеч (в 1 знач.). Необходимо е да се създадат дивечови ниви и ливади, които да бъдат разпръснати на повече места из площта на стопанството. ЛР, 1971, бр. 5, 12.