ДИВИДЕНТИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИВИДЀНТИ мн., ед. (рядко) дивидѐнт, м. 1. Икон. Части от чистата печалба, които съгласно устава на всяко акционерно дружество се изплащат периодично на акционерите. Личността му излъчваше спокойствие на човек, който не се тревожи от рискове и получава с математическа сигурност предвидените дивиденти от акциите си. Д. Димов, Т, 326. И всяка година по Коледа моят тъст, господин Арсов, получава дивиденти в златни левове. А. Гуляшки, ЗР, 40. Месарските фабрики имат доста добри страни. На първо място, това са големите дивиденти, които раздават на своите акционери. Б. Шивачев, ПЮА, 75.

2. Обикн. мн. Прен. Полза или изгода, които някой извлича от определена ситуация за своята политическа или професионална кариера или за определена кауза, политическа позиция и под., които защитава. Той [премиерът] .. хитро усети, че всеки, който търси какъвто и да е дивидент от събитието, ще се изложи. 24 часа, 2001, бр. 79, 5. Йоло, кой знае защо, не успя да натрупа дивиденти от това, че предсказа падането на Т. Ж. от власт. Шок, 2001, бр. 17, 3. Не се чувствам герой, нито пък смятам, че трябва да се получават дивиденти от това, че в някакъв момент човек е успял да преодолее страха си. ДТ, 2000, бр. 283, 24. Извличам дивиденти.

— От лат. dividendum 'това, което трябва да се раздели'.