ДИВИЗИО̀НЕН

ДИВИЗИО̀НЕН1, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. Воен. 1. Който се отнася до дивизия. Слухът за капитулацията на немците бе обиколил вечерта дивизионните щабове, стигна до полковите. Д. Димов, Т, 694. Щеше да прекара цялата война в най-дълбокия тил, защото беше касиер на дивизията .. Не го тревожеше неизвестността, .., а нещо, което скоро щеше да стане една грозна известност: той беше проиграл на комар голяма сума от дивизионната каса. Т. Харманджиев, КЕД, 237. Когато колата наближи и можеше да се различи триъгълното дивизионно флагче, капитан Талигаров изкомандува за среща. Д. Кисьов, Щ, 148.

2. Като същ. дивизионен (дивизионният) м., мн. дивизионни<те>. Командир, началник на дивизия; дивизионер. Дивизионният стоеше прав пред щабната карта, между офицерите и под показалеца му беше скрита омразната кота. П. Вежинов, ВР, 35.

ДИВИЗИО̀НЕН

ДИВИЗИО̀НЕН2, ‑нна, ‑нно, мн. ‑нни, прил. Воен. 1. Който се отнася до дивизион. Маршируваха бозавите колони на пехотата — .. После идеха дългоцевите дивизионни топове, камионите с муниции и припаси. Ем. Манов, ДСР, 5-6.

2. Като същ. дивизионен (дивизионният) м., мн. дивизионни<те>. Командир на дивизион.

Списък на думите по буква