ДИВИЗИОНЕР —Речник на българския език — алтернативна версия
ДИВИЗИОНЀР м. Разг. Началник, командир на дивизия; дивизионен1. След малко генералската кола заподскача по неравния път, отнасяйки дивизионера към друга позиция. Д. Кисьов, Щ, 149. Той не можеше да разбере, че Бойченко е сам изненадан, .., и че не бе намерил с какво да помогне на объркания дивизионер, освен с доброто си настроение. П. Вежинов, ВР, 118.
— Фр. divisionnaire.