ДИВИТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИВЍТ м. Старовремски прибор за писане, който се състои от металическа кутийка за пера и мастилница на единия край. Панайот ходеше напред и назад, спираше се и диктуваше нещо на писаря си, който, свит на две, топеше перото в дивита и записваше в дневника. Ст. Дичев, ЗС I, 485. Кадиите по диваните, щом си спомняха за Индже, потапяха веднъж и дваж пачите си пера в дивитите, позамисляха се и съдеха право. Й. Йовков, СЛ, 143. И когато извади от дивита, що е затикнат в пояса му, гъшето перо и почне да записва в тефтера кой колко пари внася, .., той се чувствува някак по-високо от другите и изпитва нещо като гордост... Т. Влайков, Пр I, 101. Манастирският библиотекар ни показа пергаменти от заешка и овча кожа, орлови и гъши старовремски пера, турски дивит. А. Каралийчев, С, 277.

— Тур. divit.