ДИВНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДЍВНО нареч. 1. Прекрасно, прелестно, чудно, омайно. След вечеря Любица се облече в бяла копринена блуза, която дивно прилягаше на прелестното ѝ тяло. Ив. Вазов, Н, 11. Сред кървав пламък и през дим, / сред задух нетърпим, / небето в твоя поглед / дивно ще се отражава. П. К. Яворов, Съч. I, 71. Милувка майчина на първенче дете — / така погалиха сърце старешко те, / тъй дивно казани словата вдъхновени... П. П. Славейков, Събр. съч. III, 145. ^● Рядко. Като възклицание. Впрочем, щом такъв един [селски] ергенин се задоми, стане глава на семейство, .. и вие би се зачудили как така хубав, напет и хрисим Стоимен е станал такъв почернял, погрознял, дори да го съжалиш! Дивно! Н. Попфилипов, СбЗР, 61. След малко звуците заглъхват, ала Раев все още слуша .. — Дивно! — Божествен мотив! Ив. Кирилов, Ж, 5.

2. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. Обикн. при крат. лич. местоим. в дат. Означава, че някой изпитва силно учудване и възхищение. Нему [на Теодосий] ставаше чудно и дивно за човеците — колко те бяха различни един от друг, колко тайни криеше всяка човешка душа! Ст. Загорчинов, ДП, 279.

3. С прил. хубав, красив и под. — означава много висока, висша степен в проява на качеството, изразено от прилагателното; изключително, необикновено. Зад стройния ред на върбите се простира дивно красивото и зелено плато. Н. Попфилипов, РЛ, 24. Долавя се сякаш и тихото скърцане на резеца, с който тайнственият белобрад майстор изрязва по стъклата на прозореца дивно хубави шарки и чудновати цветя. Т. Влайков, Съч. III, 43. — Красимиро, ела до мене — проговори Теодора, като изглеждаше дивно хубавото тяло и лице на боляр‑

ката. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 122. Далеч изчезнаха цигаревите книжки — / .. / Тъй гиздави, тъй дивно белоснежни, / кат летни рокли на девойки нежни. Хр. Смирненски, Съч. II, 28.