ДИВОТЀЯ

ДИВОТЀЯ, ‑ѐеш, мин. св. дивотя̀х, прич. мин. св. деят. дивотя̀л, ‑а, ‑о, мн. дивотѐли, несв., непрех. Диал. Дивея.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

Списък на думите по буква