ДИГИТАЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИГИТА̀ЛЕН¹, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Апт. Който съдържа дигиталин.

ДИГИТА̀ЛЕН², ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Нов. Спец. 1. Който се извършва или функционира чрез превръщане на даден вид сигнали (видеосигнали, телевизионни сигнали, звукови сигнали, телефонни импулси и др.) в цифрови величини, подлежащи на разчитане и обработка от електронни уреди, устройства. Снимките [на филма] ще продължат и през септември. След това предстои модерно дигитално озвучаване на филма във Франция и Германия. 24 часа, 1998, бр. 215, 23. Цената от 340 долара прави от тази камера подходящ подарък за всеки, който иска да има преносима дигитална камера за ваканцията или за снимки по време на нощно парти. 24 часа, 2001, бр. 90, 28. Високоговорителите.. са сред първите напълно дигитални компютърни високоговорители. Comp, 2000, бр. 16, 5. Дигитален запис. Дигитална техника. Дигитален фотоапарат. Дигитален диктофон.

2. Който е свързан с такъв тип превръщане на сигнали или е получен в резултат от него. Въпреки 400-те компютърни ефекти във филма, огънят си остава нещо, което не може да се постигне по дигитален път. ЖТ, 1998, бр. 33, 23. Според мен рождената дата на дигиталната революция се губи някъде в средата на 87-а. Ег,2000, бр. 36, 60. Дигитални технологии. Дигитално изкуство. Дигитален звуков сигнал. Дигитален видеосигнал.

— От англ. digital ’цифров’.