ДИДАКТИЗЪМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИДАКТЍЗЪМ, ‑змът, ‑зма, мн. няма, м. Книж. 1. Склонност, стремеж към поучаване; дидактичност.

2. Литер. Изкуствено внасяне на определени идеи, преди всичко морални, в литературно произведение; дидактика. "Ябълка и круша" .. и още две-три стихотворения от книжката "Аз съм вече ученик" .. са написани майсторски .. Няма я традиционната превзетост, няма го досадния дидактизъм .., които представят детския поет като сух и скучен възпитател. Цв. Ангелов, ЛФ, 1956, бр. 48, 2.

3. Поучително-просветителни тенденции в литературата през време на Възраждането и Просвещението.