ДИДАКТИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ДИДАКТЍЧЕН1, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Книж. Който се отнася до дидактизъм; дидактически1. Генералът си беше генерал: и в системата на министерството, и на трибуната в празнични дни. И комсомолците не преставаха да го дирят за срещи и разговори. От тези срещи у генерала се изгради един дидактичен начин за водене на разговор с младите. С. Северняк, ВСД, 52. Идейната целенасоченост на Босев определя и характера на неговата поезия. Повечето от неговите произведения са построени на дидактична основа. С, 1952, кн. 10, 186. Стимулите на творчеството не се поддават на дидактични обяснения и не се подчиняват на "просветеност". А. Страшимиров, ЕД, 19. Дидактична поезия.
◊ Дидактична литература. Литер. Условно название на различни литературни жанрове, на които основната цел е да поучават, да се покаже ползата от някакъв предмет или да се популяризира някаква наука.
— От гр. διδακτικός 'поучителен'.
ДИДАКТЍЧЕН2, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. Педаг. Който се отнася до дидактика; дидактически2. Той [Фотинов] никога не изпущал от очи вежливото дидактично правило, че личният пример на учителя е най-доброто, най-деятелното възпитателно средство: съглашението между поуката и действията, между идеала и характера. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 637. Авторът не се е задоволил с външно описание на училищния живот и на дидактичните методи по онова време: той ни въвежда в интимната страна на обучението. А. Илиев, СбЦГМГ, 401. Тогава нашата художествена литература .. бе доста бедна по количество и не много висока по качество. Трудно бе от нея да намеря материал, който не само да е литературно издържан, но и да отговаря на дидактичните изисквания за читанката. М. Герасков, Сб??СЕП, 159.
— От гр. διδακτικός 'поучителен'.