ДИДАКТИЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИДАКТЍЧЕСКИ¹, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Книж. Дидактичен¹. Общоизвестно е, че в старата френска литература е съществувала поезия дидактическа. С. Радев, Худ., 1906, кн. 4-5, 21. Гьоте е видимо повлиян при концепцията на романа си [Страданията на младия Вертер] от "Нова Елоиза" на Русо: но той дава една картина на страсти, свободна от всичко дидактическо и декламаторско и способна да раздвижи силно въображението ни. М. Арнаудов, Г, 13. Пиесата на Ст. Костов "Главчо и царската дъщеря" покрай своите дидактически цели е постигнала и значителни художествени резултати, които най-добре проличават на сцената на кукления театър. К, 1927, бр. 11, 4. След суспендирането на Конституцията от княза, Климент се оттеглил в Търново, гдето държал вдъхновени проповеди за свободата и задълженията на гражданите към България. И сега той подчертава ония мисли, които е развивал по-рано в дидактическите си статии. К. Константинов, ПР, 57.

ДИДАКТЍЧЕСКИ², ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Педаг. Дидактичен². Но нейното [на взаимоучителната метода] признаване на дидактическа норма и въвеждането ѝ в началните училища се дължи главно на шотландския духовник Андро Бел .. и на квекъра Ланкастер. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 633-634. Дидактическа методика.