ДИЕЛЕКТРИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИЕЛЕКТРЍК, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Електр. Вещество с много слаба електрическа проводимост, поради което се използва като изолатор. Хартията се използува [в електротехниката] за различни цели — за изолация на силови кабели, на проводници и намотки, за диелектрик при хартиените кондензатори и др. Ел. IХ кл, 1965, 36. Забележителни възможности открива тук приложението на полупроводниците — вещества, които притежават малка електропроводимост и заемат по другите си физически свойства средно положение между добрите проводници и диелектриците. НТМ, 1961, кн. 71, 6-7. Отдавна се знаеше, че фотопроводещите диелектрици и полупроводници се поляризират, след като през тях мине фототок. ВН, 1958, бр. 2193, 4.

— От гр. διά 'през' + англ. electrik 'eлектрически'.