ДИЗЕНТЀРИЯ

ДИЗЕНТЀРИЯ ж. Остра заразна болест, която протича предимно с възпаление на дебелите черва и се характеризира с липса на апетит, болки в корема и много чести кръво-слузести изпражнения. Жълтеникави маларични деца играеха на кокалчета или седяха неподвижно, озлобени безмълвно от глада и дизентерията, които разяждаха червата им. Д. Димов, Т, 463. Детето беше се разболяло през есента от лоша дизентерия и Джупунката даде обет да дари манастира, ако то оздравее. Ем. Станев, ИК III-IV, 512. Обикновената "безобидна" муха разнася цяла дузина болести: коремен тиф, .., дизентерия, епидемичен хепатит, детски паралич и др. НТМ, 1961, кн. 9, 13. Амебна дизентерия. Бактерийна дизентерия.

— От гр. δυσετερία през нем. Dysenterie.

Списък на думите по буква