ДИЗИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДИЗЍЯ ж. Диал. Наниз от еднородни дребни предмети; връв, низа. И стана Манол, та отиде до чановете си. Стояха те до стената, окачени на четири реда, всеки ред по една пълна дизия от 13 чана, .. от първия глас до последния. А. Дончев, ВР, 55. В миг той присегна към една дизия чушки, окачена пред бакалницата. Ст. Чилингиров, ПЖ, 161. — Лалчо ле, млада войвода, / како ми стори, напраи? / Нал ни ми видя да земеш / от мойта бяла бе шийка / девет дизии жълтици... Нар. пес., СбНУ ХХV, 92.

— От тур. dizi.