ДИЙ

ДИЙ и удължено ди-и... Междум. Подвикване при подкарване на коне или волове. Младият каруцар, като замахна камшика над конете, подвикна им силно и ободрително. Дий — хей! .. Ди-и, господа! Елин Пеилин, Съч. I, 42. Изглеждаше, че Чокоя много не се уплаши, само замаха по-често камшика, като подвикваше на конете: "дий! хайде, дий! Й. Йовков, ЖС, 187. — Дий — махна с остена той. Аз потеглих напред, ала Бърдуля ме дръпна. Кр. Григоров, ОНУ, 46. — Ди-и-и, коньо-вихрогоньо, шиник зоб в обори тебе чака тази вечер! П. Ю. Тодоров, Събр. пр, II, 122.

Списък на думите по буква