ДИКА̀НЯ

ДИКА̀НЯ ж. Примитивен земеделски уред за вършитба от сковани дебели дъски с набити отдолу остри кремъци, който се тегли от коне или волове. Струва ми се, че съм на хармана. И като че ли чувам шумоленето на зрелите класове, които се ронят под кремъците на диканята. К. Калчев, ДНГ, 113. В широкия харман на Пендевци обикаляха шест дикани — три конски и три волски. К. Петканов, СВ, 122. Два коня теглеха диканята, на която се возеха две деца. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 43.

— От гр. τυκάνη.

Списък на думите по буква